Шестото дете на Леополд Льогран е представител на любимото ми социално

" Шестото дете "  на Леополд Льогран е представител на обичаното ми обществено кино (олицетворено от гения Кен Лоуч), което вирее на всякаква почва, стига да са впрегнати мисъл, концепция, гений и съпричастност. Филмът има ниска оценка в IMDb, само че и две номинации за " Сезар ", а мощната страст и душевното мъчение са обезпечени.

Франк (Дамиен Бонар, непрекъснато ме впечатлява) е жилест ром с остри черти и нервни придвижвания, който живее в каравана в покрайнините на френски недодялан град и си докарва нелегални  приходи с очукания си ръждясал ван. Прави злополука, пострадва, транспортното средство е руина, курсът е с крадена стока и той е обвиняем, а и не може да обезпечава прехраната на петте си деца и очарователната си млада брачна половинка Мерием (Жюдет Шемла). Помага му да се избави с условна присъда и пробация умният и сполучлив юрист Жюлиен (Бенжамен Лаверн), бездетен и женен за хубавицата Анна (Сара Жироде).

Импулсивно Франк, който още веднъж изпитва липса на пари и задължения, предлага... да даде на Жюлиен и Анна шестото си дете, което чака. Мерием не е въодушевена (като всяка майка), юристът и брачната половинка му възмутено отхвърлят, само че след това склоняват (легалното осиновяване е съвсем невероятно, с безкрайни изявленията, уклончиви обещания, минимални очаквания и периоди с отдалечен хоризонт), макар че това ще им коства десетки хиляди евро.

Цялата скица е противозаконна, наказванията са драконовски и се досещате (след като загатнах Лоуч), че нищо не се получава, както е планувано. Заслужавало ли си е?! Загубите в морално, обществено и финансово измерение са големи, само че един чист детски взор, топлината на дребното телце и вярата за неговия нов живот изкупват всичко.